avatar

Ах, Кавала, Кавала...

Тръгваме за Гърция с нагласата за белота, музика и прекрасно море. И очакванията се оправдават. Интересното по пътя до Драма е, че преброяваме над 50 малки параклисчета, поставени в повечето случаи на стойки покрай шосето. Много интересни като архитектурно решение и говорещи за силно вярващи хора. Драма е много приятен неголям град с хубави къщи и кафенета.

Невероятно насищане на сетивата, многократно усещане за щастие, чувство за уют и светлина в душата – това е споменът ми от Кавала и околностите, за времето прекарано там. Още с навлизането в града ме грабва неповторимата гледка с белите къщи, накацали по хълма, огромните тераси с тенти и усещането за свежест. Край пристанището цари оживление, глъчка и мирише на риба и море. Погледът ми е привлечен от внушителния вид на крепостта непосредствено над пристанището, а малко по-късно вечерта тя ще бъде осветена за да придаде още по-загадъчен вид на стара Кавала. Какво по-напред да харесам – красиво разположения град с широкия крайморски булевард, добре уредения трафик с въведеното еднопосочно движение (така е и в Солун) и зелена вълна на светофарите или вкусните баници и бюрек, както и баклавичките, или добре поддържаните, като че ли прясно боядисани къщи, липсата на каквито и да е панелни блокове... е, стига толкова хвалби!.. Недостатъците от пръв поглед са дребни – на две места неизчистен боклук, слабо владеене на английски език на местните...

Обиколката на крепостта отнема 1-2 часа и е много приятна. Отгоре се откриват много красиви и панорамни гледки и се наслаждаваш до насита на белотата на този уютен и в същото време величествен с крепостта си град.

Има много приятни кафенета и места за отдих. Много приятни и удобни са така характерните за Кавала и Солун киоски, където можеш да намериш много необходими неща – вода, вестници, цигари и т.н.

Пътят край морето е застроен с прекрасни къщи, боядисани в приказни цветове – от бяло до бледо бананово, прасковено, бледо жълто в съчетание с бяло. Около къщите – пинии, цъфнали олеандри, розови храсти...

Решаваме да идем до о-в Тасос с ферибот – никакъв проблем. Във всеки един момент можеш да предприемеш желаната разходка – ако желаеш от пристанището на Кавала (прибл. 1 ½ часа) или от Керамоти (1/2 час). До Керамоти пътуваш също около 30 минути и веднага те натоварват. Те товарят почти непрекъснато, защото ферибот има на всеки 30 минути. Удоволствието е огромно, защото не чакаш дълго, не хабиш нерви за нищо, има разпоредители за колите и всичко става с лекота.

Пътуването с ферибота е страхотна емоция, защото през целия път ни съпровождат чайки и гларуси, които светкавично грабват подавани от пътниците бисквити и солети и отлитат. Голяма атракция! Тасос е малък остров, който се обикаля за 2 часа. На няколко места се откриват невероятни гледки. Спокойни изумрудени води, бели скали, пинии и маслинови горички – това е остров Тасос. Манастирът “Свети Архангел Михаил” величествено се извисява върху скалите и прекрасно се вписва в характерния за Тасос сиво-зелен пейзаж – скален релеф плюс пинии с причудливи форми. Манастирът е добре реставриран, а в момента се довършва и много красива църква, която допълва архитектурния ансамбъл.

Бързаме за да не изпуснем плажа защото, въпреки многобройните плажове на о-в Тасос, ние вече сме попаднали в плен на един плаж след Неа Перамос – западно от Кавала, който ни зове за нови емоции. Пристигаме в 4 часа следобед и веднага се настаняваме под единствения останал свободен чадър от тръстика. Пясъчните дюни са приютили няколко влюбени. Слушаме любимата си музика, за която са се погрижили от барчето, разположено на панорамна кота и се наслаждаваме на приятното следобедно слънце, което в замяна на палещите лъчи ни дарява с нежно докосващи загорялата ни кожа слънчеви ласки. Водата наподобява чай, къпането доставя истинска наслада, а с приближаването на вечерта постепенно се сменят багрите на хоризонта. Тръгването се отлага – всеки следващ миг ни поднася все по-съвършена палитра “море – небе”. Тази вечер ни предстои да станем свидетели на изумителни превъплъщения на природата, на невероятни възприятия на сетивата, предстои ни да осъзнаем величието и съвършенството на майката-природа. На запад слънцето постепенно слиза зад хълма с дюните и оставя прекрасно пурпурно небе, което бърза да се отрази в морската вода и да създаде вълшебно сияние. На югоизток остров Тасос вече е обгърнат в розово-лилаво сияние, а водата започва да придобива от бял до метално-сив оттенък. Потапям се за предпоследен път (всеки път казвам, че е последен!?) в горещата, зовяща за къпане вода и плувайки навътре в морето избликвам във възторг от чудното съчетание на цветове и усещането за тайнство. В този миг разбирам какво е щастие, плувам обратно назад и о-о-о, чудо – този великолепен залез с отразен блясък във водата и плажа с обезлюдените чадъри, малко наляво сивите скали с причудливи форми, вече потъващи в тайнствен сумрак, а наляво от тях отново розово-лилавия хоризонт... Кой е този велик художник, нарисувал за минути този разтърсващ пейзаж? Отговорът е ясен. И всичко това на фона на мека испанска музика – латино-джаз.

Вече сме готови за тръгване и докато се любуваме на последните къпещи се ентусиасти и ни е трудно да откъснем поглед от разкошната гледка, романтично настроените ни души биват изправени пред ново предизвикателство. Не мога да сдържа изненадата си от появата зад планинското възвишение на Тасос на късче пурпурна луна и скачам с фотоапарат в ръка. Да, бях забравила, че е пълнолуние. Само след секунди огненото кълбо вече се е издигнало над хълма и цялата картина придобива още по-вълнуващ оттенък. На запад все още небето свети с бледожълто отражение, което рефлектира върху морската вода, а на изток луната се издига с видимо бясна скорост и оставя своята пътека в побелялата вода. Тази вечер е вечер на отраженията. Тази вечер е решила да остане незабравима в живота ни. Отново се гмурвам в още по-топлата и вече напълно спокойна вода и ми се иска да крещя – изумително, върховно! Природата е съвършена!

На другия ден отново плаж с кристално бистра вода, с невероятни за окото фигурални изображения, мамещи за игри...Щастие е да се докоснеш до тайнството на природата, щастие е да отвориш сетивата си за нейната красота и за красотата около теб, сътворена от някого, щастие е да умееш да си щастлив!!...